30 nov 2011, 16:00

Спомен

710 0 5

Помня всичко -

усмивката ти, очите ти,

помня как сърцето ти биеше

и как спря завинаги...

Помня, че обичах

и още  обичам

душата, която се въздигна

високо в небесата

и сега бди над мен.

Помня любовта ти -

крепи ме само споменът

                           за нея

в самотния ми кучешки

живот без теб.

Помня любовта ти -

минало прекрасно,

спомен тъжен,

невъзможно настояще.

Боли, че не мога

времето назад да върна,

проклетото време

така и от мен не те заличи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...