Помня всичко -
усмивката ти, очите ти,
помня как сърцето ти биеше
и как спря завинаги...
Помня, че обичах
и още обичам
душата, която се въздигна
високо в небесата
и сега бди над мен.
Помня любовта ти -
крепи ме само споменът
за нея
в самотния ми кучешки
живот без теб.
Помня любовта ти -
минало прекрасно,
спомен тъжен,
невъзможно настояще.
Боли, че не мога
времето назад да върна,
проклетото време
така и от мен не те заличи...
© Богдана Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
