Спомен
Сега съм друг, някак упоен
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден,
дори в съня ми, някога свещен,
чувам само тях, те шептят на мен -
- ела, постой при нас и ще си спасен...
Силен като планина, парещ катo жарта
по-траен от вечността, потънал във тъма,
спомен незабравен ме гнети, проклина,
далеч от любовта сърцето да загива...
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден,
дори в съня ми, някога свещен,
чувам само тях, те шептят на мен -
- ела, постой при нас и ще си спасен...
Силен като планина, парещ катo жарта
по-траен от вечността, потънал във тъма,
спомен незабравен ме гнети, проклина,
далеч от любовта сърцето да загива...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антон Todos los derechos reservados
