Diablo (Антон)
14 4
14.11.2007 г., 22:32 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
790 0 2
Сега съм друг, някак упоен
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден,
дори в съня ми, някога свещен,
чувам само тях, те шептят на мен -
- ела, постой при нас и ще си спасен...

Силен като планина, парещ катo жарта
по-траен от вечността, потънал във тъма,
спомен незабравен ме гнети, проклина,
далеч от любовта сърцето да загива...

© Антон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??