24 oct 2009, 20:49

Спомен и дилема

890 0 3

Един откраднат миг -
безкрайно стенеща надежда.
Слънце! Топъл вик -
в миналото пак отвежда!

Една открадната целувка -
зов за помощ на духа.
Спомен за отминала милувка -
сърцето топли във студа!

Една открадната усмивка -
тъй весела и заблудена.
Всеки ден изпращам таз щастливка -
дано да е на правилната сцена!

Един откраднат миг -
мойта мъничка вселена.
В един откраднат миг -
и спомен, и дилема!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...