24 окт. 2009 г., 20:49

Спомен и дилема

892 0 3

Един откраднат миг -
безкрайно стенеща надежда.
Слънце! Топъл вик -
в миналото пак отвежда!

Една открадната целувка -
зов за помощ на духа.
Спомен за отминала милувка -
сърцето топли във студа!

Една открадната усмивка -
тъй весела и заблудена.
Всеки ден изпращам таз щастливка -
дано да е на правилната сцена!

Един откраднат миг -
мойта мъничка вселена.
В един откраднат миг -
и спомен, и дилема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...