24 окт. 2009 г., 20:49

Спомен и дилема

897 0 3

Един откраднат миг -
безкрайно стенеща надежда.
Слънце! Топъл вик -
в миналото пак отвежда!

Една открадната целувка -
зов за помощ на духа.
Спомен за отминала милувка -
сърцето топли във студа!

Една открадната усмивка -
тъй весела и заблудена.
Всеки ден изпращам таз щастливка -
дано да е на правилната сцена!

Един откраднат миг -
мойта мъничка вселена.
В един откраднат миг -
и спомен, и дилема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...