3 mar 2022, 14:49

Спомен жив

  Poesía » Otra
442 1 1

Над планината светлее
слънчев лъч над смълчани скали.
Вятър клони елхови люлее,
носи песен за минали дни.

 

Песен юнашка за свободата -
герои силни с чисти души.
Песен още ехти във гората.
Споменът жив за смели борби!

 

И нещо в мен високо полита
сякаш душата – птица с крила.
И загледана там от скалите
запявам за юнак песента.

 

А небето притихнало слиза
и загръща ме в снежен кожух,
а пък мъглата гъста навлиза
с извисеният, гордият връх!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...