Над планината светлее
слънчев лъч над смълчани скали.
Вятър клони елхови люлее,
носи песен за минали дни.

Песен юнашка за свободата -
герои силни с чисти души.
Песен още ехти във гората.
Споменът жив за смели борби!

И нещо в мен високо полита
сякаш душата – птица с крила.
И загледана там от скалите
запявам за юнак песента.

А небето притихнало слиза
и загръща ме в снежен кожух,
а пък мъглата гъста навлиза
с извисеният, гордият връх!