Спомен край морето
Във джоба си със морска виза
си спирам стъпките на бряг.
А вятърът опъва риза
с невидимия морски впряг.
Към мен прииждат тъй вълните,
че сякаш искат в мен да спрат.
Да се измият от сланите
преди във пясъка да мрат.
Донасят мидени черупки
и ги оставят на брега.
Обувчици да бъдат хрупки,
когато падне тук снега.
И в таз картина непорочна
оставих моите следи.
И със въздишката нарочна
си спомних детството преди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
