May 8, 2015, 6:30 PM

Спомен край морето 

  Poetry » Other
273 0 3

Във джоба си със морска виза

си спирам стъпките на бряг.

А вятърът опъва риза

с невидимия морски впряг.

 

Към мен прииждат тъй вълните,

че  сякаш искат в мен да спрат.

Да се измият от сланите

преди във пясъка да мрат.

 

Донасят мидени черупки

и ги оставят на брега.

Обувчици да бъдат хрупки,

когато падне тук снега.

 

И в таз картина непорочна

оставих моите следи.

И със въздишката нарочна

си спомних детството преди.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "И в таз картина непорочна
    оставих моите следи,"
    Детството ни липсва! Харесах!
  • Още една талантлива творба с изразена образност и оригинални метафори,отразени в прекрасен стих!
    Поздравявам те и ти желая приятна вечер!
  • Винаги свежа образност!
    Поздравления, Ники!
Random works
: ??:??