8.05.2015 г., 18:30 ч.

Спомен край морето 

  Поезия » Друга
289 0 3

Във джоба си със морска виза

си спирам стъпките на бряг.

А вятърът опъва риза

с невидимия морски впряг.

 

Към мен прииждат тъй вълните,

че  сякаш искат в мен да спрат.

Да се измият от сланите

преди във пясъка да мрат.

 

Донасят мидени черупки

и ги оставят на брега.

Обувчици да бъдат хрупки,

когато падне тук снега.

 

И в таз картина непорочна

оставих моите следи.

И със въздишката нарочна

си спомних детството преди.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И в таз картина непорочна
    оставих моите следи,"
    Детството ни липсва! Харесах!
  • Още една талантлива творба с изразена образност и оригинални метафори,отразени в прекрасен стих!
    Поздравявам те и ти желая приятна вечер!
  • Винаги свежа образност!
    Поздравления, Ники!
Предложения
: ??:??