Спомен край морето
Във джоба си със морска виза
си спирам стъпките на бряг.
А вятърът опъва риза
с невидимия морски впряг.
Към мен прииждат тъй вълните,
че сякаш искат в мен да спрат.
Да се измият от сланите
преди във пясъка да мрат.
Донасят мидени черупки
и ги оставят на брега.
Обувчици да бъдат хрупки,
когато падне тук снега.
И в таз картина непорочна
оставих моите следи.
И със въздишката нарочна
си спомних детството преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
