24 jun 2009, 17:10

Спомен-мечта

  Poesía » Otra
1.2K 0 31

Морето ме посрещна със усмивки,
припявайки си шумничко солфеж,
целувайки със обич стъпките,
оставени по пясъка горещ.

Редеше думи то за времето,
така отдавнашно било,
когато май аз бях момичето
на плаж със  татко си дошло.

Когато си опъвахме палатката
от стар чаршаф, на четири "стъбла",
и вътре приласкавахме си слънцето
с по "Снежко" - щастие в ръка.

А после... мятах тънки плитчици
и теглех тате към брега,
с онези светлинки в очите си,
с които го усмихвах, до сълза.

Понесъл ме на раменете си,
се гмуркахме в насрещната вълна,
а аз, уверено притихнала,
притисках се в  бащина ръка.

Плувахме, а вятърът се смееше,
понесъл в бъдещето споменът-мечта.
Морето, моето море - то пееше
песента на детството, звучаща и сега.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен спомен!!! Дано повече хора имат това щастие!
  • топло, мило красиво...
    стана ми светло и чисто...с обич, Танче.
  • Ех...!
  • Страхотно стихче приятелко!!!Върна ме в детството!За съжаление моя татко го няма вече...но спомена е тук!
  • Страхотно стихче приятелко!!!Върна ме в детството!За съжаление моя татко го няма вече...но спомена е тук!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...