Спомен-мечта

Poesía » Otra

1.2K 0 31

Морето ме посрещна със усмивки,
припявайки си шумничко солфеж,
целувайки със обич стъпките,
оставени по пясъка горещ.

Редеше думи то за времето,
така отдавнашно било,
когато май аз бях момичето
на плаж със татко си дошло.

Когато си опъвахме палатката
от стар чаршаф, на четири "стъбла",
и вътре приласкавахме си слънцето
с по "Снежко" - щастие в ръка.

А после... мятах тънки плитчици
и теглех тате към брега,
с онези светлинки в очите си,
с които го усмихвах, до сълза.

Понесъл ме на раменете си,
се гмуркахме в насрещната вълна,
а аз, уверено притихнала,
притисках се в бащина ръка.

Плувахме, а вятърът се смееше,
понесъл в бъдещето споменът-мечта.
Морето, моето море - то пееше
песента на детството, звучаща и сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Индиана (Криси)

Прекрасен спомен!!! Дано повече хора имат това щастие!

2009-08-10T22:33:22+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

топло, мило красиво...
стана ми светло и чисто...с обич, Танче.

2009-07-13T17:15:52+03:00
Neon (Ол)

Ех...!

2009-07-02T16:25:51+03:00
Melany71 (Светла)

Страхотно стихче приятелко!!!Върна ме в детството!За съжаление моя татко го няма вече...но спомена е тук!

2009-07-02T13:29:47+03:00
Melany71 (Светла)

Страхотно стихче приятелко!!!Върна ме в детството!За съжаление моя татко го няма вече...но спомена е тук!

2009-07-02T13:29:42+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0