Спомен-мечта

Поэзия » Другая

1.2K 0 31

Морето ме посрещна със усмивки,
припявайки си шумничко солфеж,
целувайки със обич стъпките,
оставени по пясъка горещ.

Редеше думи то за времето,
така отдавнашно било,
когато май аз бях момичето
на плаж със татко си дошло.

Когато си опъвахме палатката
от стар чаршаф, на четири "стъбла",
и вътре приласкавахме си слънцето
с по "Снежко" - щастие в ръка.

А после... мятах тънки плитчици
и теглех тате към брега,
с онези светлинки в очите си,
с които го усмихвах, до сълза.

Понесъл ме на раменете си,
се гмуркахме в насрещната вълна,
а аз, уверено притихнала,
притисках се в бащина ръка.

Плувахме, а вятърът се смееше,
понесъл в бъдещето споменът-мечта.
Морето, моето море - то пееше
песента на детството, звучаща и сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Прекрасен спомен!!! Дано повече хора имат това щастие!

2009-08-10T22:33:22+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

топло, мило красиво...
стана ми светло и чисто...с обич, Танче.

2009-07-13T17:15:52+03:00
Neon (Ол)

Ех...!

2009-07-02T16:25:51+03:00
Melany71 (Светла)

Страхотно стихче приятелко!!!Върна ме в детството!За съжаление моя татко го няма вече...но спомена е тук!

2009-07-02T13:29:47+03:00
Melany71 (Светла)

Страхотно стихче приятелко!!!Върна ме в детството!За съжаление моя татко го няма вече...но спомена е тук!

2009-07-02T13:29:42+03:00