Спомен мой

Спомен мой

Спомен мой, ти пак очи към мен обърна.

Обгърна ме с прозрачната си топлина.

Как само искам при мене да се върнеш,

за да те прегърна и в тебе да заспя!

Дали усещаш как тъгата си преглъщам,

та пак изтриваш тайно моите сълзи?

Защо ме караш пак при тебе да се връщам,

когато тихо в себе си проклинам,

че в живота ми отново нищо не върви?

Спомен мой, спри, нали ти обещах,

нали и да ме няма, пак ще съм до тебе,

нали ще съм отново с всяка твоя фибра

и всяка мъничка частица от духа ми

пак ще те прегръща!

12.08.2003 Николай Иванов