15 авг. 2007 г., 23:01

Спомен мой

947 0 0

Спомен мой

 

Спомен мой, ти пак очи към мен обърна.

Обгърна ме с прозрачната си топлина.

Как само искам при мене да се върнеш,

за да те прегърна и в тебе да заспя!

 

Дали усещаш как тъгата си преглъщам,

та пак изтриваш тайно моите сълзи?

Защо ме караш пак при тебе да се връщам,

когато тихо в себе си проклинам,

че в живота ми отново нищо не върви?

 

Спомен мой, спри, нали ти обещах,

нали и да ме няма, пак ще съм до тебе,

нали ще съм отново с всяка твоя фибра

и всяка мъничка частица от духа ми

пак ще те прегръща!

12.08.2003 Николай Иванов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...