Спомен от Албена

30 sept 2016, 7:38

Poesía

272 0 0

Посрещам изгрева червен
Сам съм. От другите ранен,
скрих се в черупка зелена.
Не видях светлината желана.
Каквото исках, не стана!
Без сили лежа смирен.
Името й беше Ирен.
С очи на морска сирена,
замина завинаги от мен.
Остана споменът от Албена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен от Албена

Искате да прочетете повече?

Propuestas