Спомен от Албена
360
0
0
Посрещам изгрева червен
Сам съм. От другите ранен,
скрих се в черупка зелена.
Не видях светлината желана.
Каквото исках, не стана!
Без сили лежа смирен.
Името й беше Ирен.
С очи на морска сирена,
замина завинаги от мен.
Остана споменът от Албена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
