21 dic 2007, 12:08

Спомен от един дъжд

767 0 20

парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)


Валяха листи.
И валеше дъжд.
В ръцете ни се разминаваха
молитвено
загубените дни
в една любов.
Загубените дни
в едно завръщане...
от време
с пеперудени крила,
оставено да трепка
в дланите.
Една любов ни подари -
след хоризонта на обречен.
А там
валяха дни...
Или криле
на птици.
В стаената мъгла
отсреща,
eдва набола в цветовете,
към нас
се бе притиснал
стрък Надежда.
В разпятие
от две крила...
Намерила бе път
за полет.
И мен,
и теб
тя очерта -
сред цветната дъга
от слово...

В очите ти валеше
дъжд –
изтрил пътеки от безчувствие.
Поне веднъж,
поне веднъж
вземи и мен
в едно завръщане...

И само аз и ти... Ела
в това завръщане
без памет.
Навярно в нас
ще навали
една любов
без стих
за края...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...