Спомен от един дъжд
парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Валяха листи.
И валеше дъжд.
В ръцете ни се разминаваха
молитвено
загубените дни
в една любов.
Загубените дни
в едно завръщане...
от време
с пеперудени крила,
оставено да трепка
в дланите.
Една любов ни подари -
след хоризонта на обречен.
А там
валяха дни...
Или криле
на птици.
В стаената мъгла
отсреща,
eдва набола в цветовете,
към нас
се бе притиснал
стрък Надежда.
В разпятие
от две крила...
Намерила бе път
за полет.
И мен,
и теб
тя очерта -
сред цветната дъга
от слово...
В очите ти валеше
дъжд –
изтрил пътеки от безчувствие.
Поне веднъж,
поне веднъж
вземи и мен
в едно завръщане...
И само аз и ти... Ела
в това завръщане
без памет.
Навярно в нас
ще навали
една любов
без стих
за края...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
