15 dic 2021, 18:40  

Спомен от един живот

925 1 0

Уханни и омайни
сухи портокалови огризки
и сладък спомен
за един живот.

Последни капки
от прескъп парфюм;
Часовник счупен,
подарък от познат забравен.
Разкъсана брошура
от спектакъл
в несъществуващ вече
разкошен театрален
стар и гнил салон.
Сива закачалка
е собственикът нов
на роклята с дантела.


Захвърлен след последната забава
от калъфа вън остана
накит малък, нежен;
и в прах се къпе
верижка към един друг свят.
А прахта тежи
по плещите на всички вещи.
Тежка е
и все по-тежка става,
защото роклята отдава
всеки Божи ден
по едно влакно
на пясъчния пуст пейзаж.
И в един момент
всичките затъват безвъзвратно
в лоното на сухите огризки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© По Йо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....