Dec 15, 2021, 6:40 PM  

Спомен от един живот

922 1 0

Уханни и омайни
сухи портокалови огризки
и сладък спомен
за един живот.

Последни капки
от прескъп парфюм;
Часовник счупен,
подарък от познат забравен.
Разкъсана брошура
от спектакъл
в несъществуващ вече
разкошен театрален
стар и гнил салон.
Сива закачалка
е собственикът нов
на роклята с дантела.


Захвърлен след последната забава
от калъфа вън остана
накит малък, нежен;
и в прах се къпе
верижка към един друг свят.
А прахта тежи
по плещите на всички вещи.
Тежка е
и все по-тежка става,
защото роклята отдава
всеки Божи ден
по едно влакно
на пясъчния пуст пейзаж.
И в един момент
всичките затъват безвъзвратно
в лоното на сухите огризки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© По Йо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...