15 дек. 2021 г., 18:40  

Спомен от един живот

927 1 0

Уханни и омайни
сухи портокалови огризки
и сладък спомен
за един живот.

Последни капки
от прескъп парфюм;
Часовник счупен,
подарък от познат забравен.
Разкъсана брошура
от спектакъл
в несъществуващ вече
разкошен театрален
стар и гнил салон.
Сива закачалка
е собственикът нов
на роклята с дантела.


Захвърлен след последната забава
от калъфа вън остана
накит малък, нежен;
и в прах се къпе
верижка към един друг свят.
А прахта тежи
по плещите на всички вещи.
Тежка е
и все по-тежка става,
защото роклята отдава
всеки Божи ден
по едно влакно
на пясъчния пуст пейзаж.
И в един момент
всичките затъват безвъзвратно
в лоното на сухите огризки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© По Йо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...