20 jun 2009, 12:03

Спомен от мечта

  Poesía
980 0 20

Спомен от мечта

 

Ще те запомня - фигура и дух

в неплътната  лъжа на здрача,

с усмихната сълза, с коси от пух,

и с вечната заръка: падайки - да крача.

 

Сега е свита до черта от пулс

пътечката ни, дето се разтече

в години и сезонност, в ритъм и импулс…

Аз помня кръстопътя, който ми предрече.

 

И нека времената да простят

горчивото на  днешните  наздравици,

а спомените искани - мълчат

в среброто на желания и навици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...