20 jun 2009, 12:03

Спомен от мечта

  Poesía
978 0 20

Спомен от мечта

 

Ще те запомня - фигура и дух

в неплътната  лъжа на здрача,

с усмихната сълза, с коси от пух,

и с вечната заръка: падайки - да крача.

 

Сега е свита до черта от пулс

пътечката ни, дето се разтече

в години и сезонност, в ритъм и импулс…

Аз помня кръстопътя, който ми предрече.

 

И нека времената да простят

горчивото на  днешните  наздравици,

а спомените искани - мълчат

в среброто на желания и навици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....