20 jun 2009, 12:03

Спомен от мечта 

  Poesía
872 0 20

Спомен от мечта

 

Ще те запомня - фигура и дух

в неплътната  лъжа на здрача,

с усмихната сълза, с коси от пух,

и с вечната заръка: падайки - да крача.

 

Сега е свита до черта от пулс

пътечката ни, дето се разтече

в години и сезонност, в ритъм и импулс…

Аз помня кръстопътя, който ми предрече.

 

И нека времената да простят

горчивото на  днешните  наздравици,

а спомените искани - мълчат

в среброто на желания и навици.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Чак сега го намирам....Чудесно е, Светло момиче!
  • Докато има спомени, има и бъдеще. Красив стих. Хареса ми! Поздрав!
  • Да!
    ...........

    "...спомените искани - мълчат
    в среброто на желания и навици."
  • С усмихната сълза...те поздравявам!!!
  • Наистина - миговете в които препрочитам, този изключителен стих, ме извисиха - отново ме заведоха в моите спомени-мечти...И аз Благодаря Светлана!
  • наистина прекрасен стих, Светле....много!!!

    Ще те запомня - фигура и дух

    в неплътната лъжа на здрача,

    с усмихната сълза, с коси от пух,

    и с вечната заръка: падайки - да крача


    препрочитам го отново...
    благодаря ти за удоволствието!!!


  • Благодаря ви! Хубави спомени от мечти желая на всички ви ))))
  • Зад всяка премерена дума на този великолепен стих стои един "спомен от мечта"...! За мен остава удоволствието тихо да се възхищавам...Благодаря ти, Светлана!
  • "Падайки - да крача"
    Силно съм впечатлена.
    Поздрав!
  • Предречено от Пагане... искани или не - спомените съпътстват...
    Великолепен стих!Поздравления!
  • Докосна позаспали струни в сърцето ми, Светлана. Благодаря ти. Поздрави!
  • O, толкова е докосващо, благодаря, Лина!
  • Дано изтече на някъде тази пуста горчилка...
  • Красиво е...Аплодисменти!
  • Хареса ми!
    Поздрави, Светлана!
  • Прекрасен стих! Без думи!
    Поздрави!
  • ще простят...с горчивите наздравици на посребрените ни желания, един ден ще простят...
  • И нека времената да простят
    горчивото на днешните наздравици,
    а спомените искани - мълчат
    в среброто на желания и навици.
    Прекрасно си го казала!!!
  • Позволявам си да бъда искрен и с тебе днес, Лина: Великолепната ти творба ме остави със зяпнала уста, а пък аз рядко препрочитам стихотворения. Развиваш се. Талантливото ти перо търси и намира висини. Украшение на днешния ми ден е този стих, прикътал красотата на едно чувство, непомътено от връхлитащото ни вълче време...Ваше Благородие
Propuestas
: ??:??