Спомен от мечта
Ще те запомня - фигура и дух
в неплътната лъжа на здрача,
с усмихната сълза, с коси от пух,
и с вечната заръка: падайки - да крача.
Сега е свита до черта от пулс
пътечката ни, дето се разтече
в години и сезонност, в ритъм и импулс…
Аз помня кръстопътя, който ми предрече.
И нека времената да простят
горчивото на днешните наздравици,
а спомените искани - мълчат ...