Спомен от мечта
Ще те запомня - фигура и дух
в неплътната лъжа на здрача,
с усмихната сълза, с коси от пух,
и с вечната заръка: падайки - да крача.
Сега е свита до черта от пулс
пътечката ни, дето се разтече
в години и сезонност, в ритъм и импулс…
Аз помня кръстопътя, който ми предрече.
И нека времената да простят
горчивото на днешните наздравици,
а спомените искани - мълчат
в среброто на желания и навици.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
