20 июн. 2009 г., 12:03

Спомен от мечта

981 0 20

Спомен от мечта

 

Ще те запомня - фигура и дух

в неплътната  лъжа на здрача,

с усмихната сълза, с коси от пух,

и с вечната заръка: падайки - да крача.

 

Сега е свита до черта от пулс

пътечката ни, дето се разтече

в години и сезонност, в ритъм и импулс…

Аз помня кръстопътя, който ми предрече.

 

И нека времената да простят

горчивото на  днешните  наздравици,

а спомените искани - мълчат

в среброто на желания и навици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...