30 ago 2023, 22:53

Спомен от мен

703 0 0

Наистина няма причина

да бъдеш до мен в този миг.

Ясно е, че ще си замина

и в тебе единствено стих

 

като следа ще остане,

като тихо обещание нощем.

В сърцето ти, за да забравиш

за всичко, но мен да ме помниш.

 

Не оставай на гарата вечер,

даже след като заминал е влакът.

Не ми махай с ръка отдалече,

защото не заслужавам.

 

Но освен любовните ми думи,

за тебе с метафори писани,

ще ти подаря и нещо друго,

от теб така силно обичано.

 

Ще ти дам и нещо по-ценно -

дар, по-вечен от снимка.

И вместо онези две думи заветни,

подарявам ти свойта усмивка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангела Топалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...