Наистина няма причина

да бъдеш до мен в този миг.

Ясно е, че ще си замина

и в тебе единствено стих

като следа ще остане,

като тихо обещание нощем.

В сърцето ти, за да забравиш

за всичко, но мен да ме помниш.

Не оставай на гарата вечер,

даже след като заминал е влакът.

Не ми махай с ръка отдалече,

защото не заслужавам.

Но освен любовните ми думи,

за тебе с метафори писани,

ще ти подаря и нещо друго,

от теб така силно обичано.

Ще ти дам и нещо по-ценно -

дар, по-вечен от снимка.

И вместо онези две думи заветни,

подарявам ти свойта усмивка.