30 авг. 2023 г., 22:53

Спомен от мен

704 0 0

Наистина няма причина

да бъдеш до мен в този миг.

Ясно е, че ще си замина

и в тебе единствено стих

 

като следа ще остане,

като тихо обещание нощем.

В сърцето ти, за да забравиш

за всичко, но мен да ме помниш.

 

Не оставай на гарата вечер,

даже след като заминал е влакът.

Не ми махай с ръка отдалече,

защото не заслужавам.

 

Но освен любовните ми думи,

за тебе с метафори писани,

ще ти подаря и нещо друго,

от теб така силно обичано.

 

Ще ти дам и нещо по-ценно -

дар, по-вечен от снимка.

И вместо онези две думи заветни,

подарявам ти свойта усмивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...