И споменът за нас избледнява,

от пожълтелия лист на времето,

а клепачите притискат сълзите -

за мечтите, в откраднато минало.

Твоят път не свършва с мен,

а мечтаех да съм зората на щастието ти,

надеждата крепеше доверието,

оправдано само отчасти.

Дадох ли нещо на теб,

а отнех ли - не ща и да мисля,

жестоко ще бъде безвремието,

ако следите са само безсмислени.

Съжалявам е късно да кажа,

прости ми - не мога да искам,

довиждане - някак неточно е,

тогава сбогом с просто „Обичам те“.