Момиче на брега стои.
Зарива тъжно с пясъка мечти.
И иска силно да се потопи -
там, в пяната на морските вълни.

А дали ще устои?

Дъждът не спира да вали,
а в мислите единствено си ти.

Ситни капчици по бузите се стичат,
като че ли на сълзите и приличат...

Пусто и студено е в душата и сега,
иска вечно да остане на брега на любовта.
Пада сълза, след нея още една
и така e до сутринта.

Бавно потъва сърцето в солени води,
извиращи от лицето.
Потъва с него дълбоко в морето
споменът и за любовта към момчето.

И с черни перли на очите
не ще погледне никога отново към мечтите.
В пяната мека на морските вълни
нежно потапя своите коси.

И потъва...
Давейки се в собствените си сълзи
и никой не иска да я спаси.

Затваря силно сърцето
в бяла мида в морето.
Заравя и своите очи
в пясъка сред морските звезди.

И ще остане завинаги там, със морето,
и ще изтрие спомена си за момчето.
Всяка нощ ще гледат - звездите, небето,
как безмълвно страда детето.

2005