4.11.2008 г., 6:05

Спомен в морето

522 0 0

 

Момиче на брега стои.
Зарива тъжно с пясъка мечти.
И иска силно да се потопи -
там, в пяната на морските вълни.

А дали ще устои?

Дъждът не спира да вали,
а в мислите единствено си ти.

Ситни капчици по бузите се стичат,
като че ли на сълзите и приличат...

Пусто и студено е в душата и сега,
иска вечно да остане на брега на любовта.
Пада сълза, след нея още една
и така e до сутринта.

Бавно потъва сърцето в солени води,
извиращи от лицето.
Потъва с него дълбоко в морето
споменът и за любовта към момчето.

И с черни перли на очите
не ще погледне никога отново към мечтите.
В пяната мека на морските вълни
нежно потапя своите коси.

И потъва...
Давейки се в собствените си сълзи
и никой не иска да я спаси.

Затваря силно сърцето
в бяла мида в морето.
Заравя и своите очи
в пясъка сред морските звезди.

И ще остане завинаги там, със морето,
и ще изтрие спомена си за момчето.
Всяка нощ ще гледат - звездите, небето,
как безмълвно страда детето.

2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...