Спомен за българката
Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях.
Силна бях.
И ръцете ми знаеха
да се смеят. А плачеха с горда печал.
Бях красива и символна.
Белонога и вакла.
Знаех приказки тайни.
И бълбуках в чешми.
Ала някой жестоко
или просто нехайно
чистотата прозрачна
с груби пръсти изтри…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados
