Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях.
Силна бях.
И ръцете ми знаеха
да се смеят. А плачеха с горда печал.
Бях красива и символна.
Белонога и вакла.
Знаех приказки тайни.
И бълбуках в чешми.
Ала някой жестоко
или просто нехайно
чистотата прозрачна
с груби пръсти изтри…
© Мариела Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
