Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях.
Силна бях.
И ръцете ми знаеха
да се смеят. А плачеха с горда печал.
Бях красива и символна.
Белонога и вакла.
Знаех приказки тайни.
И бълбуках в чешми.
Ала някой жестоко
или просто нехайно
чистотата прозрачна
с груби пръсти изтри…
© Мариела Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
