Спомен за българката
Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях.
Силна бях.
И ръцете ми знаеха
да се смеят. А плачеха с горда печал.
Бях красива и символна.
Белонога и вакла.
Знаех приказки тайни.
И бълбуках в чешми.
Ала някой жестоко
или просто нехайно
чистотата прозрачна
с груби пръсти изтри…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
