30 ene 2016, 10:44

Спомен за дедите

  Poesía » Civil
457 0 0

Не ми трябва

безметежно битие.

Буря в живота си търся.

Силата си нека да покаже.

Тътен от Балкана,

от светкавица искри

и върху настръхналата кожа

студен дъжд да вали.

Да видим бурята дали

волята ми ще сломи.

Вис небето аз ще литна

като орел , волна прица

и със острата зеница,

над връх Шипка ще премина.

Тук, върху камъните бели,

кръв дедите ми са лели.

За вярата, за свобода

и за българската рода.

Бунтовно семе съм,

какво да правя.

Ни миналото гордо,

нито кръвта пролята,

нито дедите ще забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...