Спомен за дедите

Не ми трябва

безметежно битие.

Буря в живота си търся.

Силата си нека да покаже.

Тътен от Балкана,

от светкавица искри

и върху настръхналата кожа

студен дъжд да вали.

Да видим бурята дали

волята ми ще сломи.

Вис небето аз ще литна

като орел , волна прица

и със острата зеница,

над връх Шипка ще премина.

Тук, върху камъните бели,

кръв дедите ми са лели.

За вярата, за свобода

и за българската рода.

Бунтовно семе съм,

какво да правя.

Ни миналото гордо,

нито кръвта пролята,

нито дедите ще забравя.