Спомен за дедите
456
0
0
Не ми трябва
безметежно битие.
Буря в живота си търся.
Силата си нека да покаже.
Тътен от Балкана,
от светкавица искри
и върху настръхналата кожа
студен дъжд да вали.
Да видим бурята дали
волята ми ще сломи.
Вис небето аз ще литна
като орел , волна прица
и със острата зеница,
над връх Шипка ще премина.
Тук, върху камъните бели,
кръв дедите ми са лели.
За вярата, за свобода
и за българската рода.
Бунтовно семе съм,
какво да правя.
Ни миналото гордо,
нито кръвта пролята,
нито дедите ще забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
