purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
2 oct 2009, 0:31

Спомен за Есенин 

  Poesía » Otra
846 0 8

 

СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН

 

 

Сега си спомням за онзи поет,

завърнал се от кръчмите на ада

в родното си село.

И само песът го познал…

Майка му

пред портата седяла

и гледала с пресъхнали очи

пътника,

навярно сбъркал някой хан –

на вяра някой да го нагости…

Но когато подивялата ù кръв извикала,

в бездомника - сина си тя познала.

Тогава Бог я съжалил

и я прибрал.

Тя тръгнала след ангела си бял,

без думичка да каже

за клетва или прошка.

А сам Бог, кучи син,

отчаяно крещял:

- Какво направи, Боже?!…

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • <a href="http://vbox7.com/play:fc3263c4" target="_blank"> Поздрав >>> </a>
  • Правя първия си коментар именно върху това произведение, защото Есенин е любимият ми поет.
    А стихът е много добър. Много ми хареса. (6)
    Поздрави!
  • Я по прежнему такой же нежный
    И мечтаю только лишь о том,
    Чтоб скорее от тоски мятежной
    Воротиться в низенький наш дом...

    любимото ми...Письмо матери...Есенин свято име в поезията...
    пздравявам те...прекрасно стихотворение...
  • И аз харесвам есенин! Дето се вика-"отрастнах "със стиховете и песните по негов тескт!Благодаря ти, че ми го припомни!
  • !!!
  • ПОЭТ

    "Он бледен. Мыслит страшный путь.
    В его душе живут виденья.
    Ударом жизни вбита грудь,
    А щеки выпили сомненья.

    Клоками сбиты волоса,
    Чело высокое в морщинах,
    Но ясных грез его краса
    Горит в продуманных картинах.

    Сидит он в тесном чердаке,
    Огарок свечки режет взоры,
    А карандаш в его руке
    Ведет с ним тайно разговоры.

    Он пишет песню грустных дум,
    Он ловит сердцем тень былого.
    И этот шум, душевный шум...
    Снесет он завтра за целковый."

    Сергей ЕСЕНИН

    Благодаря ти, че ме накара да си споня за него!
    Поздрави!
  • Много силно!
  • Винаги когато ми е тежко,винаги когато ми е радостно - чета Есенин.
    Той е много близко до мен.Винаги!

    И се сещам за негови думи -
    "Вятърът - отшелник с предпазлива крачка
    сухите листа край пътя мачка,
    и целува на една Рябина бос
    алените язви на незрим Христос..."
    Душата ми разплака Пурко...
    и ти благодаря!
Propuestas
: ??:??