Спомен за Есенин
СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал…
Майка му
пред портата седяла
и гледала с пресъхнали очи
пътника,
навярно сбъркал някой хан –
на вяра някой да го нагости…
Но когато подивялата ù кръв извикала,
в бездомника - сина си тя познала.
Тогава Бог я съжалил
и я прибрал.
Тя тръгнала след ангела си бял,
без думичка да каже
за клетва или прошка.
А сам Бог, кучи син,
отчаяно крещял:
- Какво направи, Боже?!…
© Ангел Веселинов All rights reserved.
