24 ago 2010, 19:10

Спомен за лунна пътека

  Poesía
770 0 7

СПОМЕН ЗА ЛУННА ПЪТЕКА

 

 

Ето, по същата тази лунна пътека

бяхме тръгнали един към друг.

И се разминахме малко след срещата.

Ти – моята невяста, аз – твоят съпруг.

 

Какво се случи и къде сгрешихме,

дали от бурите клонът ни се скърши,

та сега са тъжни нашите усмивки

и любовта ни е на свършване?

 

Всъщност тази лунна пътека

никак не е същата

и луната е друга, и морето...

И звездите вече трябва да ги връщаме,

дето на вяра ги наехме...

навремето...

 

Любовта ни се оказа тежък кредит.

Какво пък!

Ще го платим с последните ни

скътани надежди.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • знаеш, Ангеле...любовта е тежък кредит...
    много хубаво стихотворение...
  • Ех, Ачо! Натъжи ме днес!!!
  • Благодаря на Таня, Валя, Елена и Вилдан, а Дженифър не ме интересува. Не ми е приятно да се провеждат диалози, които не се отнасят до творбата.
  • Тя, лунната пътека си е една и съща... Просто ние се променяме!
  • Канибале, това е спамър, пуска едни и същи постове навсякъде...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...