Спомен за лунна пътека
СПОМЕН ЗА ЛУННА ПЪТЕКА
Ето, по същата тази лунна пътека
бяхме тръгнали един към друг.
И се разминахме малко след срещата.
Ти – моята невяста, аз – твоят съпруг.
Какво се случи и къде сгрешихме,
дали от бурите клонът ни се скърши,
та сега са тъжни нашите усмивки
и любовта ни е на свършване?
Всъщност тази лунна пътека
никак не е същата
и луната е друга, и морето...
И звездите вече трябва да ги връщаме,
дето на вяра ги наехме...
навремето...
Любовта ни се оказа тежък кредит.
Какво пък!
Ще го платим с последните ни
скътани надежди.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, Ачо! Натъжи ме днес!!!
-
Благодаря на Таня, Валя, Елена и Вилдан, а Дженифър не ме интересува. Не ми е приятно да се провеждат диалози, които не се отнасят до творбата.
-
Тя, лунната пътека си е една и съща... Просто ние се променяме!
-
Канибале, това е спамър, пуска едни и същи постове навсякъде...
-
Тежък кредит!!!Харесах!!
-
... отиват си спомена и любовта, и надеждата... нанизани тънко, тънко на лунна прежда... звездите - парят - не ги поглеждай... горят... но как ще вървиш без любов нататък - сам, по пустия безлунен път...?!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
много хубаво стихотворение...