Спомен за лунна пътека
СПОМЕН ЗА ЛУННА ПЪТЕКА
Ето, по същата тази лунна пътека
бяхме тръгнали един към друг.
И се разминахме малко след срещата.
Ти – моята невяста, аз – твоят съпруг.
Какво се случи и къде сгрешихме,
дали от бурите клонът ни се скърши,
та сега са тъжни нашите усмивки
и любовта ни е на свършване?
Всъщност тази лунна пътека
никак не е същата
и луната е друга, и морето...
И звездите вече трябва да ги връщаме,
дето на вяра ги наехме...
навремето...
Любовта ни се оказа тежък кредит.
Какво пък!
Ще го платим с последните ни
скътани надежди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
