bardluna (Геновева Цандева)
91 550
3 oct 2022, 0:07

Спомен за лято 

  Poesía » Civil
617 6 12

Това е всъщност есента, това е –

задъхана, пожарна, листопадна.

Размива ме, преди да ме извае,

прегръща ме, преди да ме разпадне.

 

А беше лято... Ах, а беше лято –

сапфирено, във перлата на мида.

Как греех цяла, спряла над вълната,

преди от мене, обич, да си идеш!

 

Ти свлече бавно лъвската ми кожа,

подряза с брадва мечите ми лапи,

но раните да заличиш, не можеш

от ласките, които ме разтапят.

 

Троха ми оставѝ, като на куче,

а аз ще пея, че съм те открила!

Такова лято искам да се случи,

че пак във него да летя безкрила.

 

Сега от мене есен кръпки ниже

и вятърът ме свива в сто посоки.

Заплитам песен в гривата му рижа

и спомени за лято пъстрооко.

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??