Спомен за лято
Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято –
сапфирено, във перлата на мида.
Как греех цяла, спряла над вълната,
преди от мене, обич, да си идеш!
Ти свлече бавно лъвската ми кожа,
подряза с брадва мечите ми лапи,
но раните да заличиш, не можеш
от ласките, които ме разтапят.
Троха ми оставѝ, като на куче,
а аз ще пея, че съм те открила!
Такова лято искам да се случи,
че пак във него да летя безкрила.
Сега от мене есен кръпки ниже
и вятърът ме свива в сто посоки.
Заплитам песен в гривата му рижа
и спомени за лято пъстрооко.
© Геновева Цандева All rights reserved.
