Спомен за лято

3.10.2022 г., 0:07 ч.

Поезия » Гражданска

5.0 / 11

781 6 12

Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято –
сапфирено, във перлата на мида.
Как греех цяла, спряла над вълната,
преди от мене, обич, да си идеш!
Ти свлече бавно лъвската ми кожа,
подряза с брадва мечите ми лапи,
но раните да заличиш, не можеш
от ласките, които ме разтапят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Афера"
Изгубих се в посоките на дните

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Старци

Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
Знак (От една болнична стая)

Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...

Още произведения »