Спомен за лято
От ресниците топли на юни
и на август от синия взор,
от знойните пясъчни дюни,
и от целият летен простор,
взимах зрънце по зрънце и низах
своя шарен и слънчев гердан.
От цветята венци си изплитах,
а в очите посявах стрък блян.
Че септември е тук и е есен
и наднича по мъничко хлад,
ще заглъхне и птичата песен
щом засвири с уста северняк.
А земята когато се скрие
под сребристия снежен воал,
в януарския ден ще ме грее
летен спомен в стих избуял.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
