Спомен за лято
От ресниците топли на юни
и на август от синия взор,
от знойните пясъчни дюни,
и от целият летен простор,
взимах зрънце по зрънце и низах
своя шарен и слънчев гердан.
От цветята венци си изплитах,
а в очите посявах стрък блян.
Че септември е тук и е есен
и наднича по мъничко хлад,
ще заглъхне и птичата песен
щом засвири с уста северняк.
А земята когато се скрие
под сребристия снежен воал,
в януарския ден ще ме грее
летен спомен в стих избуял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Велкова Все права защищены
