От ресниците топли на юни
и на август от синия взор,
от знойните пясъчни дюни,
и от целият летен простор,
взимах зрънце по зрънце и низах
своя шарен и слънчев гердан.
От цветята венци си изплитах,
а в очите посявах стрък блян.
Че септември е тук и е есен
и наднича по мъничко хлад,
ще заглъхне и птичата песен
щом засвири с уста северняк.
А земята когато се скрие
под сребристия снежен воал,
в януарския ден ще ме грее
летен спомен в стих избуял.
© Жанет Велкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
