Тъжни две очи, обляни във сълзи,
бавно днес умират всички наши мечти.
Всичко промени се и останахме сами.
Нашата съдба така ни раздели.
Животът отреди днес далече да си ти,
затова сега безмилостно сърцето ми кърви.
Накъдето погледна, виждам твоето лице,
но виждам, че те няма, протегна ли ръце.
Споменът за теб всеки ден във мен живее
и за твоята прегръдка сърцето ми копнее.
Искам да забравя, но не се получава,
а болката огромна просто продължава. ...