"Спомен за любов"
Тъжни две очи, обляни във сълзи,
бавно днес умират всички наши мечти.
Всичко промени се и останахме сами.
Нашата съдба така ни раздели.
Животът отреди днес далече да си ти,
затова сега безмилостно сърцето ми кърви.
Накъдето погледна, виждам твоето лице,
но виждам, че те няма, протегна ли ръце.
Споменът за теб всеки ден във мен живее
и за твоята прегръдка сърцето ми копнее.
Искам да забравя, но не се получава,
а болката огромна просто продължава.
Близките ми казват: просто забрави,
гледаи си живота и напреде продължи.
Но как да го направя, щом още ме боли
и продължаваш да живееш ти във спомените ми.
Един човек ми каза, че времето лекува.
Каза ми да чакам, но не знам дали си струва.
Струва ли си да забравя това,
което правеше ме най-щастлив на света.
Отново пред мен снимката ти стои
и отново в главата изплуват спомените ми.
Моментите със теб, толкова красиви,
когато бяхме двамата толкова щастливи.
Но ето, дойде краят, далеч си ти сега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Друмев Все права защищены
