demimarinova (Евелин Маринова)
5 10
20 ene 2010, 21:44

Спомен за малкия принц 

  Poesía
942 0 5

Морските привечери късно отплуваха,

натоварени с черно белите спомени;

в широките сиви дворци ме оставиха,

редяща мидени кулички

и с вятъра тихо припяваща...

 

Във вълните луната пак сплела е

нишки на сребърна радост

и в моити очи пак оглежда се

с ореол от разлято сияние

и намек за дъх на носталгия.

 

Тогава аз шепнех ти, помниш ли,

от знака на древните жрици обсебена:

"Не обичам поезия, а пиша без срам,

разкъсвана между лунните изгреви,

с посребряла от старост душа."

 

Аз казвах ти още със погледи:

"Егоистка съм... Искам всичко за мен -

Луната, над двора надвесена,

звездите в очите ми капещи,

пламъкът, задържал се в косите ти."

 

Ти отвръщаше винаги, помнищш ли,

че, щом усетя с длани оловната тежест

на сивите облаци, забрадили морето,

ще получа всичко, за мене поднесено

на гърба на белокрилите гларуси.

 

Също като теб, щом се в душата опариш

на ръждивото пламъче на житния цвят,

щом сред облак от рози едната откриваш,

проектирана за тебе в сърцето...

Да не би да си избягал от книгата, малки ми принце?

 

 

 

 

 

© Евелин Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??